Прочетен: 4528 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2008 00:04
Дали популизмът не е примитивен отговор на индивида към свят, който не може да обхване и не може да се идентифицира със собственото си близко обкръжение - дом, семейство, работа. Хипер-информираността е както източник на свобода и инструмент за изглаждане на между етнически/групови или национални разлики, така и инструмент, който поставя непреодолими пречки между индивидите, дори в една и съща група. Само до преди 50 години слабият поток на информацията, необходима за физическото и културно оцеляване, днес прераства в непрекъснат електрифициран, механизиран и мултимедиен водопад, който обаче допринася до по-голяма несигурност, защото атомизира света на милиарди собствени истини. В особена степен това важи за общества, при които насилствено са били ограничавани само-информирането и свободата на опознаване. Въпросът за оцеляването започва да става недотам актуален, а даже и смешен. Съвременното търсене на себеизява, обаче, "забива" в старите рамки и шаблони на поведение. Основните причини са липсата, а по-точно ампутацията на култура (в смислъла на натрупани преживявания и отговори, несвързани с физическото оцеляване) и морални ценности, хипер-информираността и все още силния зов за примитивен родов индивидуализъм. Без проправени мостове от морала и културата, креативността пропада в хиляди ями, така любезно предоставени от страховете и нагоните. И така, оцеляването не е важно - то става даденост, но целият арсенал от инструменти и оръжия в негова защита остава. Още повече - арсеналът започва да се самоидентифицира със скромните морал и култура, в опит да им придаде сила, достатъчни за оцеляването им. Шаблоните, мерките, реакциите са взети направо от Ид-а, но формите, върху които са наложени са други - желанието за създаване на действаща, справедлива и лесноразбираема система на обществени отношения, която ще намери отклик във всеки индивид. С други думи - популизъм. Тогава съзнанието се избистря, информираността не е вече зъл гений или змия с ябълката на познанието. Усещанията и действията се канализират и започват да служат на новия господар. Всеки пиксел свобода е вече само тухличка в замъка, в който живеят нефелите морали, култури, креативности и знания, изглеждащи клоунски-карикатурно с новите си гримове, дрехи и положение. Обществото успешно повтаря собственото си историческо развитие и от рабовладелец и рабовладян се превръща във феодал и крепостен селянин. Понятията от моралните ценности започват да получават официално регламентиран пълнеж, а неофициално си остават продукт на Ид-а, което даже се поощрява като един вид "четене между редовете". Считащите се за интелигенти боравят даже с "добро", "зло" и "избор", като с радост се отдават на фантазии за свобода под феодалната сянка на замъка. Същият замък, в който тухличките са трохички свобода.
Докато не успеем да се самоуправляваме (ужас! еретична мисъл!), какво да очакваме? "Трохичката" свобода може да усети някой, на когото по някакъв начин някога от някого му е въведено понятието/битието за "свобода". Другите не могат и да го разберат, камо ли да го "вкусят":)
Аз лично открих поста преди доста време, но не исках да опорочавам дълбочината на прозрението със спонтанен коментар. Като че ли автора ни е оворил вратата. Хайде да не стоим на прага, а да тръгнем в тъмното, а!
radalia,
На теб винаги съм ти признавала незаменимото качество за надсмиване над себе си и ... литературната самоирония:)
Evrazol,
Трудно ми е да коментирам коментара ти:) Очевидно не си "литератор", т.е. изкушен в лабиринтите на "рецепцията", която не е "контрацепция":) Иначе не би написал това, което си написал... Разбира се, последното не е "обвинение", а констатация.
За да стана по-ясна, ако това въобще е възможно:), ще се позова на един екстремален пример. Всеки текст е послание. То е индивидуално написано, но след като бъде пуснато в обръщение, то се чете "лично" от всеки четящ го. То (посланието) е "откъснато" от автора и може да се свърже със смислите, които е в състояние да генерира всеки прочел го. Посланието на zoorry е "общо", то не е конкретизирано към определен човек. Същевременно то е "ограничено", най-малкото защото е предназначено за българска аудитория (написано е на български език) и волю-неволю визира българския контекст - политически, културен и всякакъв. Същевременно zoorry визира един глобален контекст (в който най-нероятно е непосредствено потопен(а) - т.е. за кратко или дълго не пребивава в Bg). Сравнението: zoorry е "контактьор", който по необходимост минава през n-броя контексти, които обуславят мислите и изразните средства. Той/тя не дешифрира това, защото смята, че другите ги познават. Проблем първи: колко от четящите ги познават? Проблем втори: колко от четящи осъзнават, че това е своеобразен "метатекст", изграден върху колаж от първични текстове, написани за определена аудитория, която не може да бъде "застопорена" във времето, т.е. променя се културно-исторически и е обречена на "рецепция":))
За да продължа: сравнение с "контактьор" между "мира сего" и "отвъдния". Онзи тип конактьор, (ако е наистина такъв), говори на "подопечния" на неговия/нейния език. Това вече е индивидуално послание: използваните изразни средства са "лично фокусирани", за да бъдат осъзнати или поне да преминат прага на съзнанието:)) Контактьорът не го осъзнава, понякога не може да прочете (интерпретира) сам собственото си, уж, послание:))
Така че, когато съм написала коментара си, той не е повърхностен. Той има своите основания в моите собствени и в общия ни, Bg, контекст. Той по някакъв начин визира и онзи, общия, глобания, в който ние всички се "давим". Става въпрос за простички като изказване "истини", но дълбоки като социо-психология феномени. Затова, само маркирани, те изглеждат "плоски":))
Популизмът е техника за управление. С нея започва изложението си zoorry. Няма лошо. Тя съществува и е на дневен ред. Ние го живеем. Ако не индивидуално, то като "целокупни" социални същества й се подчиняваме. Щото не можем да избягаме от обществото, този Аргус:)) Това че масово ни се играе върху Id, Вие можете ли да го отречете? Това че "масово" не се осъзнава Id, за което Вие апелирате към мен да го изследвам като редови гражданин, пак няма лошо:) Аз си се пъна по казуса... вече 41 осъзнати години (първите 3 не ги броя:))
Това, обаче, да "отричате", без да го изказвате, че не сме достигнали (говоря огрубено, като натрупана "критична маса", за да не използвам опороченото понятие "народ/хора") до съзнанието, че трябва да се "самоуправляваме" - т.е. това е микро-управлението, което предхожда и е спрегнато с макро-управлението - там където всички толкова много "страдаем":) - ми идва в повече:))
Това стои зад констатацията ми "садо-мазо" в Bg контекст. Zoorry просто го е загатнал(а) с :
"В особена степен това важи за общества, при които насилствено са били ограничавани само-информирането и свободата на опознаване".
Точно тази историческа перспектива лишава "средностатистическия гражданин на България" от имунизацията му срещу въздесъщия ерзац: културен, политически и т.н. Точно оставен на нагоните си, лишен от "висока" култура (която аджеба не е смляната по партийному култура) "необразованият" Bg човек изпада в ямите на "некултурността" си, или в предкултурността си (в Id). Това е валидно не само за българите, но за нас, в дадения момент, е болезнено:)) И следователно - видимо.
Тъй като българинът иска да бъде "спасен" от себе си, своята неизвоювана свобода (дара), той се връща към това, което му е познато: трябва някой да му е "господар" (да взема решенията вместо него, но и да тегли последствията, пак вместо него:)) Да, да, ама не:)) Двойното положително отрицание (патент на всеизвестния български журналист) ни връща към "садо-мазо" синдрома, изживяван всекидневно от нас. Не вулгаризирам. Отнасям се към Ерих Фром и финния му анализ какви са психологическите механизми зад това разпространено психическо явление. На което "здравия" индивид също е подвластен, но не го превръща в патология, т.е. устойчива едностранчива практика. Българите доказахме, че сме от тази смеска: хем садо, хем мазо - хем искаме да "доминираме", хем ни е по-лесно да бъдем "доминирани", но да не бъдем "себе си". Там е проблемът. За "индустриите", които експлоатират синдрома, вече се изказах. Те не биха го направили, ако нямаше подходящите условия и ако не трябваше да "отговарят" на съществуващи нужди. Иначе никой не би им обърнал внимание.
Така се изправяме пред следващия проблем: защо ни се налага да влизаме в тези взаимоотношения. Защото ние сме "единият" им край. Като казвам "ние" пак неправомерно обобщавам. Опирам се на средностатистически категории, които не са реалните хора с техните мотивации зад действията им. Но приемаме, че статистиката дава някаква, макар и бегла представа (по-добра от никаква:) защо хората се държат по един начин, а не по друг. И тук идва моето "ерзац" (необосновано) заключение, че човекът не иска да се самоуправлява. Че това е тежко бреме и предпочита да го прехвърли върху някой друг. Може и върху Id. Това прави ли ни по-отговорни за собственото ни съществуване?
И последно: има нещо, което "подсъзнателно" (Ид-ово) ме е подразнило в поантата на текста. В нито един "замък" (средновековен) няма тухли като основен строителен материал. Разбирам, че това е метафора. Но точно там се крие и ключът от "палатката": ако не си участвал в омесването и изпичането на "трохичките" свобода, няма как да разбереш защо те са в основата на "замъка" (ако го приемем вече за метафора на друг вид управление:))
Противоречив е текстът, evrazol. Била съм спонтанна, но надявам се - не съм го "омърсила", за опорочаване въобще не мога и да говоря в моите "литературни" категории:))
В заключение мога само да кажа: светът е много по-сложен от теоретичните или синтетичните категории, в които ние да го "изобразим" (опишем). Затова е важно преживяването му. Индивидуално. И многократното му осмисляне след това. Затова е трудно да има "единна" история. Защото тя е парченца "лична", анонимизирана, героизирана или както си щете/щеш "история", дори да е "индивидуализирана" до един народ:)) Но никога не може"общата" памет (замъка) да замени изцяло или измести индивидуалната гледна точка за... "свободния" човек. А той и до момена остава "аутистична" категория. Или просто "субективни мемоари":))
Благодаря за умните и дълбоки коментари, svoboda64! Благодаря и за подкрепата, evrazol!"
Да започна от начало...
"... хем иска свобода, хем като я получи..." - Понятието "свобода" слабо търпи действието на глагола "получи". Също и думичката "дар" е неподходящ съюзник. И в този смисъл "садо-мазо" по-скоро е неанализирано наблюдение на йерархични зависимости - между "по-долния" и "по-горния" в контекста на "Аз". Моята цел е да загатна, не повече, анализа, отколкото да класифицирам. Естествено, преминавам явно и някаква емоционална граница, в която "ерзац" класификациите вече са допустими. Популизмът в смислъла на понятие, насочено "към" е действително техника за управление. Като произход и действие, обаче, е начин на възприятие и начин на подреждане на света. Самоцитат: "желанието за създаване на действаща, справедлива и лесноразбираема система на обществени отношения, която ще намери отклик във всеки индивид". Не съм силен в литературата, за да коментирам "текстовия анализ", svoboda64. По-скоро го възприемам като общо-философско мнение - търся в него ключови думи и обрати, носещи смисъла на една философия. Мисля, че я видях :). Разбира се, като един силно самонадеян човек, смятам, че не си права. Което не ме лишава от удоволствието да го чета! Наистина, няма строителен материал тухли в средновековните замъци. Но има тухлички ;). Които са метафора - тежки, ръбести и груби създания, които все пак са изградили един замък (т.е. обладават по-своему креативност). Които са бледи сенки на свободата в ерих-фромски смисъл. Но са точно ония създания, изградили другата метафора - замъка - затвор. Където най-опасното нещо е да участваш в "омесването" и "опичането" на тухличките ОТ свобода. Защото свободата се пише и живее. Но не се меси и пече в средновековния или пост-модернистичен смисъл.
"Затова е важно преживяването му. Индивидуално. И многократното му осмисляне след това". Разбира се, в контекста на противопоставяне на "лично изживяване и осмисляне" срещу "колективна памет", първото печели, макар и емоционално-самовъзпитателно. Затова и истинският контактьор и медиум - "пиша" има право да стои редом до свободата. Същият той, който може да трансформира "личното изживяване" в изживяване без изживяване на друг индивид. И да промени "нефелите морали, култури, креативности и знания" без лично изживяване. Без да бъде колективна памет и други К.Г.Юнг-ове.
Благодаря!
Не разбрах само кой е силно самонадеян:)) Но който и да е, да приемем, че сме и двамата, то е част от тезата ти да не бъдем Id (онова неопроделено То, ако правилно съм разчела предишните ти текстове), което се оставя на неясното и неопроделеното да го води по адаптивния му път:)
А за популизма - друг път. Може би през Маркузе?
Горещи поздрави на родния ми град, който не съм виждала от есента:)
Свобода (или за по-кратко, Боди)