Прочетен: 2899 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 13.10.2009 00:24
Дали си спомняте? Виждали сте го, нали? Ето го - "Детски пастет" от неизвестен извършител - с приятна кутийка и надпис. Опитахте, нали? Приятен лютиво-хартиен вкус на чеверме, стара стряха и две липи отпред. "Детски" - заради малката цветна кутийка, "пастет" - заради метода на приготвяне. Ами другото? Люти чушлета, свински срамотии и други тайни съставки. Също като ярко червило по картонените устни на довчерашните моми и сегашни градски мацки. Също като Tom Tailor по телата на миналите овни, а сегашни дискотечни жребци. Какъв вкус, нали?! Детски, недетски...
Пред мен, на масата, с гръбче към телевизора, подпряно на моливче, седи малкото плюшено НЕЩО, собственост на дъщеря ми. Когато му пее "Животинче, животинче, спи-и-инкай, на-а-ани-и-и!", го прави поне сто пъти така, че и аз заспивам. Защото сега си се гледаме през деня.
.
.
.
...Лошият лицемер беше грижовен и състрадателен. Освен това беше не "той", а "тя". Когато я навестявах за да попитам - "Защо дъщеря ми не е приета в детската градина?", заставаше в поза на председател на ТКЗС-то и говореше ли, говореше.... Как не й давали права да решава, как в София всичко определяло министерството, как писала докладни, а никой не отговарял.... Времето си течеше, а лицемерието турбулентно то се засилваше, то се отпускаше. То ни приемаха, то ни гонеха от детската градина. И всичко - в наше име. И адресната регистрация - та нали трябва да ми е удобно и близко; и служебна бележка, че плащам данъци в града, а не ги пръскам по околните села; и даже ако детенце боледува - протоколче дай от ЛКК, че да имаш предимство! И нарекоха го това - "критерии", че да бъде обективно, чисто и прозрачно приемането в "детски заведения". Ех, картонени устни! Ех, червило ярко!
Добрият лицемер беше стара опитна врана. Имаше недостатък - много говореше. Гледаше "критериите" като детски кубчета, нежно и беззлобно. Редеше ги в своя невидим замък, а после пускаше вътре разни отчаяни типове, като нас с дъщеря ми. И паспортчето, каза, снеми само първа страница, а аз ще ти допиша регистрацията; и ако не сега, то на пролет ще те уредя. Ех, стара врано, изтича твоето време, а не виждаш още! Не са детски кубчета - "критерии". Целият ни живот са. Завъртят се насам - и по страните им почват да проблясват - чернооки девойки с плакат на девети септември, трактористи и колхознички - ударнички. Бели кораби плуват, бели коне препускат... Ех, Tom Tailor, ех, жребци! Завъртят се кубчетата пак - черни нощи падат, страхове се надигат, някого прибират, друг го разстрелват. Телефони звънят на райкомското бюро, партийни мутри пръст размахват, верни милиционери глави цепят.
А нашият жизнен опит - безценен е, нали? Даже с колхозничките, даже с черните нощи и верните милиционери. Той е нашата същност и вяра. В този казан сме наляли нашите надежди. На него се уповаваме, когато сме слаби - тогава той е нашият хляб. На него се позоваваме, за да сме силни - тогава той е нашият меч.
.
.
.
Сега - по-сериозно. Тъмната страна на колективния опит е генераторът на българското обществено самосъзнание. Гражданското общество в България не успя да се случи, защото и от едната, и от другата страна на "управленската барикада" се намират хора с еднакъв мироглед, в който властта, контролът и парите не са инструменти за съвместно съществуване, а цел. Това, от своя страна, създава условия за постоянно съревнование в постигането й. Ключовите моменти са отнемането на отговорности от индивида и самоидентифицирането на системата с повечето общочовешки ценности. Законодателният напън, начело с т.нар. конституция създават основата на една почти безкрайно разклонена система от вида - "осигурява се ...", "позволява се...", "гарантира се ...", "права", "задължения" както и в значително по-малка степен "забранява се...". Това позволява създаването на огромна ефективна бюрократична машина, следяща и прилагаща правилата. Не, не правилата, които привидно изглеждат демократични и човеколюбиви - а правилата на играта с крайна цел - власт и контрол. В този случай човеколюбието и свободата изглеждат точно като ярко червило върху картонени устни. Тогава "добрите" и "лошите" "лицемери" са всъщност малки зъбни колелца на една и съща социална машина, спазващи едни и същи правила. Добре премерените "изпускания на пара" от "добрите" се компенсира от "затягането на коланите" от "лошите" "лицемери" ....Някои казват, че породените от това конвулсии поразително приличат на обществена свобода, която умело се подпъхва на малцината зажаднели за истина.
.
.
.
А къде остана тихият ужас, ще попитате... Да...Тихият ужас остана в очите ми, че живея всичко това.
Гражданско общество не се изгражда от днес за вчера. То се ражда в борба и се отвоюва всеки ден ... с ен-та част от милиметъра. Проблемът е, че тази работа е много уморителна и въобще не е "доходоносна". А същевременно трябва и да се яде, пък и детето ти да ходи в детска градина :) Така че повечето хора се уморяват. И се примиряват. Или изпускат парата по блоговете си, ако искат "публичност" на страданията си :) Не е смешно, но е факт! Проблемът не е позитивните или негативните права, а в това че те са неразривна цялост, а пък законите ги парцелират и противопоставят. Откъдето идва и ... общото ни страдание:) Но все още не сме станали толкова съвършени, че да възприемаме нещата "в цялост": простички сме си и трябва да ни ги смилат/да си ги раздробяваме, за да не се задавим и гътнем, преди да сме "проходили" :)))
Прости ми задявката, но точно от седмица чета .... за права, защитата им - конституционна, съдебна, извънсъдебна и всякаква. Ако беше толкова просто... отдавна да са забранили или отсвирили цялата материя :)))))
Поздрави
zawмногоцифрен..., Не върви сякаш на надпис "Напред към окончателната победа на капитализма" да се вее българско знаме :). Ако имаш желание да надскочиш веенето на знамена (и ако си любител на поп-арта), погледни тук: www.komarandmelamid.org.
Ех, svoboda-sixty-four, ех! Даже кавичките ти са на правилното място :). Как да се изгражда "гражданско общество" по части от милиметъра, че нали си е по-стро-е-но! Нещо като антивиц на вица: "Скъпа, това което 20 години сме приемали за оргазъм, се оказа астма!". А и от кого да се отвоюва - от нас? Ние срещу ние? Имам усещането, че ме засипа с азбучни истини, които тепърва ще трябва да връщам в учебниците. А и несъвършенството е толкова сладка и задължаваща причина "цялостите" да бъдат сдъвквани и внимателно поставяни в жаждащите народни гърла. Прохождането тогава е гарантирано и вече случило се. Посоката и пътеводната светлина - също са твърдо зададени. А най-добрите пориви за гражданско общество стигат само до червило върху картонени устни (прости ми за повторенията), т.е. подмяна на значенията на думите и събитията с наблягане на цвета и лустрото. Ех..., sixty-four, ех!