Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2009 00:19 - За добрият лицемер, лошият лицемер и тихият ужас
Автор: zoorry Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2156 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 13.10.2009 00:24


 Дали си спомняте? Виждали сте го, нали? Ето го - "Детски пастет" от неизвестен извършител - с приятна кутийка и надпис. Опитахте, нали? Приятен лютиво-хартиен вкус на чеверме, стара стряха и две липи отпред. "Детски" - заради малката цветна кутийка, "пастет" - заради метода на приготвяне. Ами другото? Люти чушлета, свински срамотии и други тайни съставки. Също като ярко червило по картонените устни на довчерашните моми и сегашни градски мацки. Също като Tom Tailor по телата на миналите овни, а сегашни дискотечни жребци. Какъв вкус, нали?! Детски, недетски...
 Пред мен, на масата, с гръбче към телевизора, подпряно на моливче, седи малкото плюшено НЕЩО, собственост на дъщеря ми. Когато му пее "Животинче, животинче, спи-и-инкай, на-а-ани-и-и!", го прави поне сто пъти така, че и аз заспивам. Защото сега си се гледаме през деня. 
.
.
.
 ...Лошият лицемер беше грижовен и състрадателен. Освен това беше не "той", а "тя". Когато я навестявах за да попитам - "Защо дъщеря ми не е приета в детската градина?", заставаше в поза на председател на ТКЗС-то и говореше ли, говореше.... Как не й давали права да решава, как в София всичко определяло министерството, как писала докладни, а никой не отговарял.... Времето си течеше, а лицемерието турбулентно то се засилваше, то се отпускаше. То ни приемаха, то ни гонеха от детската градина. И всичко - в наше име. И адресната регистрация - та нали трябва да ми е удобно и близко; и служебна бележка, че плащам данъци в града, а не ги пръскам по околните села; и даже ако детенце боледува - протоколче дай от ЛКК, че да имаш предимство! И нарекоха го това - "критерии", че да бъде обективно, чисто и прозрачно приемането в "детски заведения". Ех, картонени устни! Ех, червило ярко!
 Добрият лицемер беше стара опитна врана. Имаше недостатък - много говореше. Гледаше "критериите" като детски кубчета, нежно и беззлобно. Редеше ги в своя невидим замък, а после пускаше вътре разни отчаяни типове, като нас с дъщеря ми. И паспортчето, каза, снеми само първа страница, а аз ще ти допиша регистрацията; и ако не сега, то на пролет ще те уредя. Ех, стара врано, изтича твоето време, а не виждаш още! Не са детски кубчета - "критерии". Целият ни живот са. Завъртят се насам - и по страните им почват да проблясват - чернооки девойки с плакат на девети септември, трактористи и колхознички - ударнички. Бели кораби плуват, бели коне препускат... Ех, Tom Tailor, ех, жребци! Завъртят се кубчетата пак - черни нощи падат, страхове се надигат, някого прибират, друг го разстрелват. Телефони звънят на райкомското бюро, партийни мутри пръст размахват, верни милиционери глави цепят.
 А нашият жизнен опит - безценен е, нали? Даже с колхозничките, даже с черните нощи и верните милиционери. Той е нашата същност и вяра. В този казан сме наляли нашите надежди. На него се уповаваме, когато сме слаби - тогава той е нашият хляб. На него се позоваваме, за да сме силни - тогава той е нашият меч.
.
.
.
 Сега - по-сериозно. Тъмната страна на колективния опит е генераторът на българското обществено самосъзнание. Гражданското общество в България не успя да се случи, защото и от едната, и от другата страна на "управленската барикада" се намират хора с еднакъв мироглед, в който властта, контролът и парите не са инструменти за съвместно съществуване, а цел. Това, от своя страна, създава условия за постоянно съревнование в постигането й. Ключовите моменти са отнемането на отговорности от индивида и самоидентифицирането на системата с повечето общочовешки ценности. Законодателният напън, начело с т.нар. конституция създават основата на една почти безкрайно разклонена система от вида - "осигурява се ...", "позволява се...", "гарантира се ...", "права", "задължения" както и в значително по-малка степен "забранява се...". Това позволява създаването на огромна ефективна бюрократична машина, следяща и прилагаща правилата. Не, не правилата, които привидно изглеждат демократични и човеколюбиви - а правилата на играта с крайна цел - власт и контрол. В този случай човеколюбието и свободата изглеждат точно като ярко червило върху картонени устни. Тогава "добрите" и "лошите" "лицемери" са всъщност малки зъбни колелца на една и съща социална машина, спазващи едни и същи правила. Добре премерените "изпускания на пара" от "добрите" се компенсира от "затягането на коланите" от "лошите" "лицемери" ....Някои казват, че породените от това конвулсии поразително приличат на обществена свобода, която умело се подпъхва на малцината зажаднели за истина.
.
.
.
 А къде остана тихият ужас, ще попитате... Да...Тихият ужас остана в очите ми, че живея всичко това.




Гласувай:
5
0



Предишен постинг

1. zaw12929 - Тази страна от шмекери, няма как да ...
13.10.2009 00:41
Тази страна от шмекери, няма как да има "гражданско общество?!" Или греша?! Корупцията ТаЗи свинщина,Е "СВИНСКИ ГРИП" български патент
цитирай
2. zaw12929 - Какви ли не "лица", но ми ...
13.10.2009 00:43
Какви ли не "лица", но ми е ужасно, да разбяваме американското знаме, а... го правим всички и това е вариант, на тихият ужас
цитирай
3. svoboda64 - Определено боите са сгъстени малко "в повече",
13.10.2009 01:06
отколкото е в реалността.
Гражданско общество не се изгражда от днес за вчера. То се ражда в борба и се отвоюва всеки ден ... с ен-та част от милиметъра. Проблемът е, че тази работа е много уморителна и въобще не е "доходоносна". А същевременно трябва и да се яде, пък и детето ти да ходи в детска градина :) Така че повечето хора се уморяват. И се примиряват. Или изпускат парата по блоговете си, ако искат "публичност" на страданията си :) Не е смешно, но е факт! Проблемът не е позитивните или негативните права, а в това че те са неразривна цялост, а пък законите ги парцелират и противопоставят. Откъдето идва и ... общото ни страдание:) Но все още не сме станали толкова съвършени, че да възприемаме нещата "в цялост": простички сме си и трябва да ни ги смилат/да си ги раздробяваме, за да не се задавим и гътнем, преди да сме "проходили" :)))

Прости ми задявката, но точно от седмица чета .... за права, защитата им - конституционна, съдебна, извънсъдебна и всякаква. Ако беше толкова просто... отдавна да са забранили или отсвирили цялата материя :)))))

Поздрави
цитирай
4. zoorry - Ето ме и мен!
13.10.2009 11:45
wonder, сложил съм дъждобран, каска и съм приготвил лък със стрели - чакам бурни мнения :)
zawмногоцифрен..., Не върви сякаш на надпис "Напред към окончателната победа на капитализма" да се вее българско знаме :). Ако имаш желание да надскочиш веенето на знамена (и ако си любител на поп-арта), погледни тук: www.komarandmelamid.org.
Ех, svoboda-sixty-four, ех! Даже кавичките ти са на правилното място :). Как да се изгражда "гражданско общество" по части от милиметъра, че нали си е по-стро-е-но! Нещо като антивиц на вица: "Скъпа, това което 20 години сме приемали за оргазъм, се оказа астма!". А и от кого да се отвоюва - от нас? Ние срещу ние? Имам усещането, че ме засипа с азбучни истини, които тепърва ще трябва да връщам в учебниците. А и несъвършенството е толкова сладка и задължаваща причина "цялостите" да бъдат сдъвквани и внимателно поставяни в жаждащите народни гърла. Прохождането тогава е гарантирано и вече случило се. Посоката и пътеводната светлина - също са твърдо зададени. А най-добрите пориви за гражданско общество стигат само до червило върху картонени устни (прости ми за повторенията), т.е. подмяна на значенията на думите и събитията с наблягане на цвета и лустрото. Ех..., sixty-four, ех!
цитирай
5. svoboda64 - :)))
26.05.2010 20:49
Ами да, истината е, че за да има гражданско общество е точно "ние" срещу "ние". Просто в БГ-то не са ясни "ние"-тата", ако изобщо ги има. Освен едно-единствено "ние" (организираното), срещу което всички вием. За него е вече доста остарелият виц :"Толкова млад и вече българин?" Има една-единствена азбучна истина и тя, дали за съжаление, е изказана от англичани (пререзказвам): поотделно сте уникални и дори гениални, като цяло - сте едно голямо shit :)) В този смисъл мога да се съглася, че действително у нас ги има подмяната на значенията и събитията с "наблягане на цвета и лустрото" - подмяната на съдържанието чрез простото копиране на формата. Но това ме връща на основната ни болка: кой някога те е учил да мислиш самостоятелно и дори ако по някаква причина си го правил, по-често достигайки го сам, като своего рода аберрация, колко хора са те подкрепили, за да се образува някакво неконвенционално "ние" ??? Точно николко :))) А познанието на правата в цялата им сложност наистина често става чрез "смилането" им по учебници, което не ги прави по-познаваеми или защитими... Материята е достатъчно объркваща, ако и когато влезеш в детайлите, за да си позволиш пренебрежението... Но пък ние, бегейците, сме царе в това :))) Хайде със здраве, зоори :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zoorry
Категория: Лични дневници
Прочетен: 60462
Постинги: 18
Коментари: 43
Гласове: 510
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031