Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2009 18:17 - По пътя
Автор: zoorry Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2863 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

      Като малки черноцветни петънца върху безоблачния небосклон на собственото ни достойнство прелитат момичетата на платената любов. Хората знаят за тях, чували са, виждали са, смяли са се гнусничко в тайна надежда "да ми паднат!", дори са ги осъждали. Други - извръщат поглед и вътрешно се радват, че те не са сред тях... Трети - философски заключват, че без това не може и каквото е било - ще бъде и без тяхното ценно бяло-философско мнение. А клиентите жадно изяждат с поглед, ръце или членове тези малки и големи, гримирани, патернализирани момичета.  ... 
      Понякога са сами - една след друга по пътя. Има ги в парковете - ей там, зад оная алея, нали знаеш!? Друг път си говорят една с друга, клекнали край шосето, пушещи, с уморени погледи, а когато ги застигне кола или човек, правят неща, които смятат за най-естествени - самопредлагат се. Ние също почваме да се самоубеждаваме, че това е естествено, а самите момичета - са развратници, блудници и всякакви други думи на осъждане, омраза и самодоволство. Сякаш излизаме на границата, на която най-после можем да се огледаме в собствените си души и да се видим чисти, неопетнени, истински човешки същества. Защото тези девойки - не са човеци, нали!? Те са дяволите в нас, нашите грехове, нашите нагони, мръсни сънища, долни помисли, които оставихме на пътя и продължихме с гордост напред - без тях. Напред към домовете си, децата си, тенджерите, работата, продавачката в бакалията, лошите шефове и нормираното работно време. Греховете, останали зад нас, ни напсуваха мислено, отчетоха още един загубен клиент и се запътиха вяло към сянката на крайпътните дървета. В надежда, че следващият няма да покаже такава пустота и лицемерие, а все пак ще им обърне внимание, ще ги съгрее с похотлива усмивка, миг на омразно удоволствие и чувство за съвършен природен дълг. Колелото на слънчевия път бавно се извърта, сянката на крайпътните дървета вече носи прохлада, а не успокоение. Една по една малките черноцветни петънца се разтапят и изчезват в здрача, отнесени от работническия транспорт на любезните си и сърдечни работодатели. Късна нощ... Само най-смелите, отчаяни и глупави момичета се връщат - без посредник, - този път за себе си, за новия грим, за новата играчка, за новия GSM, за болната майка и вечнопияния баща, за приятеля, който знае, но не му пука, за себе си, но от себе си. Умората леко отстъпва, а миговете удоволствие вече не носят омраза, а само успокоение - за случайния мъж, но най-вече за тях самите. Времето привършва, любезните и сърдечни приятели и помагачи отвеждат последните нощни пеперуди до парещите светлини на домовете им. 
      Колко лесно и приятно се получи, нали? Приехме страданието им и богоподобно го сложихме на лавицата с надпис "Грехове, табута и свободно време". Утре няма да отидем пак там, но попитат ли ни - нашето съзнание гордо ще посочи именно тази лавица, именно тази омраза, именно това отхвърляне, именно това страдание, изкормено от същността си от умелия таксидермист на нашия Ид и незабележимо поставено като част от статичния мисловен интериор. Нечий друг проблем - не наш, не мой - ТЕХЕН!
      Не! Не! Спрете! Липсата на обществен легитимен поглед върху проблема на проституцията води до безкрайно му изтласкване и от нашите умове. В България няма закон за проституцията. Няма реалистичен обществен поглед върху целия букет проблеми на трафик на жени, проституция, малтретиране на човешки същества. Тъмните и подли закони на подземния свят са превзели и генерирали нови взаимоотношения - снижаване на моралния праг на реагиране, легитимация на страданията, "свърхтърпимост". Горди от себе си престъпници гордо ни убеждават в новите закони, в търпимостта, когато "ни се иска", в омразата, когато говорят законите на кръвта, в богоподобните си усилия да "възродят България". Защото ние мълчим. Защото вие, българите, сте неспособни да генерирате закон, който да не обслужва държавата, а само хората. Защото всички проекто-закони за проституцията се превръщат в инструменти за ръчна манипулация и примитивно безкрайно формализиране на дълбоки слоеве натрупани социални несправедливости, неписани и писани човешки взаимоотношения. Защото тези закони би трябвало да се градят на базови морални постулати и идеи за свобода на личността, естествен стремеж към щастие, наднационалност на човешките същества, вяра в общи ценности и обществен договор за управление. Всичко това го няма в българската конституция, в българските умове и в българския народ. Има контрол, задължения, йерархичност, но това е друга тема...

      Когато следващия път минете покрай тях - забавете ход, обърнете поглед към тях, а не от тях. Огледайте се в техните очи, гримове, неизменни дамски чантички, оскъдни дрехи, тлеещи цигари. За миг станете хора, а не мъже и жени. Какво виждате? Не, няма нужда - не казвайте.



Тагове:   проституция,


Гласувай:
2



1. bambola - Абсолютно
27.06.2009 20:51

Бих казала че това е нещо като проблема които никога никой не е решил и които всеки отлага, възпира, премълчава, в момента в които почустваме с телата си че тази плът е всъщност част от нашата , че това са нашите деца,момичета и момчета, че колкото и да ги държим извън закона те са които цензурират всеки закон ,всяка парламентарна комисия, всеки план за отпуска дори, мен лично ме обвива чуство на вина заради тях, на безсилие и болка. На всичко отгоре бсички организации които се занимават по някакв начин с тях се наричат сами себе си- организации в защита на " отделените от обшеството" ирония и лицемерие и ...обръщане на главата, прав си.

цитирай
2. zoorry - Да
27.06.2009 23:17
Изтласкването на проблема извън обсега на закона, маргинализирането на тези жени (а и мъже, и деца) води до огромен обществен дисбаланс, натрупване на омраза, остри емоции и отхвърляне. Подобен проблем има със "сексуалните малцинства" - не мога да измисля по-точна дума - маргинализиране, легитимно отделяне от "нормалността" - и аналогична омраза. Естествено, най-острият проблем с проституцията не е "различността", а насилието, принудата и малтретирането. Но, човешката същност е гъвкава и самонастройваща се - насилниците може лесно да минат за закрилници, което отваря още по-дълбока пропаст между нас, уж нормалните и тях....Ето, даже аз неволно противопоставих - нас, тях... Много разбиране, дебатиране, психология и обществено отношение са необходими... Но...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zoorry
Категория: Лични дневници
Прочетен: 85907
Постинги: 18
Коментари: 43
Гласове: 511
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031