Движейки се в свободен полет над пустошта на българското медийно-информационно поле, срещнах невинна статия http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/05/22/723709_dva_chasa_produlji_jrebiiat_za_detskite_gradini/
   И...  
     Каква гордост струи от думите - "Информационна система за обслужване на детските градини". Но, централизирането на всяка една обществена дейност в България приема ужасяващите размери на един глинен Голем. Публичните детските градини и училища са обществени заведения - нито държавни, нито "общински". Налагането на множество правила, закони и ограничения постига затвърждаването на "единствеността" и монолитността на тази обществена институция. Вземането на решения се изтегля в полза на общината и държавата, които нямат разлика помежду си, що се касае моралните принципи, на чиято база съществуват - вертикална власт, централизация, ръчно управление на всеки аспект от обществения, а защо не и личния живот на гражданите. Формализацията и унификацията на правилата за прием се извършват само от общината (разбирай държавата), като тя изземва функциите на свободен избор, дискутиране, спорене и създаване на градивни решения от хората, които представлява. От друга страна повечето граждани са съгласни на статута си "да ми кажат какво да правя", що се касае за обществените си взаимоотношения, като остават само капсулираните лични отношения, които властта не позволява да преминат рамките на "жената, децата, ракията и вчерашния сериал". Обществото преживява де-катарзис, и, вярвайки в единността си, създава монструозни институции, които "подстригват" и събират разнопосочните човешки мисли и стремежи в една-единствена, подписана и подпечатана "харта на обществено поведение". Така и детските градини, училищата, публичните организации стават апологети на интересите на шепа облечени във власт хора. Смисълът на това - вместо дискусии, критичност, създаване на виждания и способности за оценка, отвореност и свобода на избора - се получава единност "под знамената", обучение в неизменни истини, национално-насочено, несвободно мислене и като резултат - заробване в името на собствените ни гени, в полза на властта.
     Такъв подход е симптоматичен за съвременна България, като почти всяко предложение за разчупване на status-quo-то се свежда до аналогични първобитно-общинно-нацистки проекти - било ГЕРБ, РЗС, БСП и т.н., с един и същ вътрешен източник на "креативност" - страхът.