Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2009 15:14 - Нещата, които ...
Автор: zoorry Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1290 Коментари: 2 Гласове:
0



 Обичаме. Обичаме да ходим на море. Обичаме да си хапваме добре, дори и да си пийваме. Обичаме сапунени филмчета и ура-патриотични предавания. Обичаме Левски, защото обичаме и Ботев, защото обичаме шоуто на Слави, защото не можем без БигБраther. Обичаме своите поля и планини и затова ги пълним с боклуци, смрад и себе си. Обичаме нещата, които ни правят щастливи по същия начин, както нашите предци са били щастливи от вида на къс месо. Обичаме простите неща. Обичаме Големите Истини. Обичаме те да се четат между редовете. Обичаме и единствената Голяма Истина. Обичаме децата си, жените си и мъжете си, както и началниците си. Обичаме да ни водят за ръка и да ни казват кое кисело млЕко да ядемЕ. Обичаме майките си и бащите се, сестрите, братята и всичката си рода. Обичаме да сме унизени от любовта на водачите ни. Обичаме да пълзим по коремче. Обичаме да сме лицемерни. Обичаме си гордото минало. Обичаме постиженията на народното стопанство. Обичаме Кремиковци. Обичаме си липсата на пълен член. Обичаме да не ползваме мигачи. Обичаме ботушите, които ни тъпчат. Обичаме Дядо Иван и вся остальная сволочь советская. Обичаме. Обичаме. Обичаме.
 
 Вярваме. Вярваме в единствената посока, в която вървим. Вярваме в църквата, правителството и партията. Вярваме в неповторимостта си. Вярваме в БТВ, канал1-2-3.14159. Вярваме в миналото, което ще предопредели настоящето. Вярваме в народа, lactobacillus bulgaricus и антиоксидантите. Вярваме в хляба, виното и разпнатото тяло на Йешуа. Вярваме, че българите са измислили компютъра. Вярваме, че са измислили и всичко останало. Вярваме в нещата, които могат да се пипнат и видят. Вярваме, че бог е българин, а българите - божии деца. Вярваме в омразата си. Вярваме в любовта си. Вярваме в дуалността на света. Вярваме в лайфстайла. Вярваме. Вярваме. Вярваме.
 
 Са.
 Минаха 20 години. Вече израстна едно поколение. Поколението, което ще води тази страна. Думата "комунизъм" предизвиква любопитство. "Народен съд" - недоверие към историята. "Народно стопанство" - скрито възхищение. "Европа", "САЩ", "еврей" - метафизична омраза. "Втора Световна Война" - пиииии...What the fuck was that? История на авторитарност и деспотизъм - бурни реакции на cultural diversity и обвинения в незачитане на мнението на Деспота... "Миналото" е повод за възхищение. Настоящето - повод за срам. Хормоналното развитие замества интелектуалното. Поколение в традициите на Полиграф Полиграфович Шариков. Шариков - поколение.

 Да. Това е загубеното поколение. За мен. Но за тези, които са генерирали миналото, по-скоро за техните деца и внуци - това е златното поколение. Това са хората, които ще поведат промяната и подмяната. Прекрасният нов свят. Където лъжата и истината ще са институционализирани. Където вертикалното общество ще вярва в хоризонталната си същност. Където ерзац истините ще се радват на свобода на избора, но търсенето на истина ще е криминално наказуемо. Където цветът на кожата, косите и очите, расовата и половата принадлежност няма да имат никакво значение. Защото тази религия не подбира жертвите си. Определението за Велик мислител или писател ще бъде - "чернокож", или "ъндърграунд", или "лайфстайл", или "наркоман", или "общественик" - но не и Писател. Определенията ще вземат връх над съществителните. Интелектуализмът ще се маргинализира и ще се превърне в Цербер. Средната класа ще се лумпенизира. Министерствата на културата и вътрешните работи ще се слеят в едно - Министерство на Вътрешната Култура. Другите ще отпаднат. Това се случва сега. Всеки един fucking момент това се случва!
 
 Ти! Как допусна това да се случи?!
 ...
 ...
 А дали се опита да го спреш!? Чистосърдечното признание ще се зачете от Партията ...




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evrazol - Ми, аз таковъ-ъ-ъ
02.05.2009 21:21
Нищо не казвах та дано по-бързо останат в пустинята ония дето още помнят робството.
Бях демократично-толерантен към преименуването на Партията.
Обичах вкуцното
Страхувах се от мутрите
Оцелявах

А,
плащах с пари за спокойствието си...
Те тва праих, ба си.
цитирай
2. zoorry - Така, така...
02.05.2009 21:30
И аз ги чаках. А какво се получи... Партията нежно подтикваше към правилните пътища в пустинята...Измряха хората, помнещи нормална страна - от преди 50-60 години...А помнещите робството нароиха деца и ... пак партията ги учеше, пак държавата ги водеше. Докато тези деца поискаха САМИ да се върнат в робството...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zoorry
Категория: Лични дневници
Прочетен: 59817
Постинги: 18
Коментари: 43
Гласове: 510
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930