Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2009 21:24 - Страст за наука
Автор: zoorry Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1768 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 28.01.2009 23:43


    Хайде да си признаем няколко неща, знайни "между редовете", но не явно посочени. Проблемът с българската наука е само отражение на българското общество. Необходимостта от наука и образование се дефинира на ниво държава, но не и на ниво обществена полза и оценка. Моралният фалит на държавата, като резултат на аналогичен обществено - културен фалит, превръща търсенето на държавна помощ за науката в търсене на съзнателен йерархичен покровител на работни места и мулти-медийна система за постигане на първосигнално усещане за "велика българска наука". В научното общество почти се проплъзват моменти на емоционално (не научно) сравнение на Софийски Университет и други "новоосновани" Университетски горно - нанадолнища, като се приема фактът на създаването и поддръжката им от държавата, но априори се отхвърля научната им стойност. С други думи - приема се неоснователността и несправедливостта на държавата като създател на критерии за наука, но въпреки това се пледира за нейна помощ и се очакват закони, изпълняващи субективни критерии за справедливост. Разбира се, посочените конкретни примери звучат сюрреалистично, но само в контекста на държавен закон за наука, дефиниращ "ръчното управление" на най-неуправляемото човешко качество - креативността. Но науката има смисъл само в обществената оценка, която от своя страна е производна на общественото културно, икономическо и социално развитие. Оценка - няма, даже не е двойка, петица или нещо друго. Просто психологическият и морален "орган", измерващ и даващ оценка е ампутиран. На негово място съществува - държава - нашите стремежи и желания, изтръгнати от нас самите и положени в казана на собствената ни примитивност. Но - стига възвишен нонсенс.
    Всяка велика наука е способна да бъде премазана от конкретиката на великата административна цел. Така и този нов проекто-проекто-закон, опитвайки се (а дали?) да положи начало на един динамичен свят на Университети, учени и наука, всъщност го принизява до държавно-примитивно манипулиране на титли, трудови договори и класификации. Един вид "Партия на умерения прогрес в рамките на закона". Алогичността и аморалността на държавата прозира от всяко изречение. Но аналогично поведение - полуосъзнато "самонагласяне" прозира и от самите Учени. Четенето между редовете, априори оценките, се оказват водещи и логически верни. Софийски Университет наистина е много-много по-добър от всеки друг в България. ТУ-София изпреварва ТУ-Варна. Защо ли? Заради нескончаемото "ръчно управление" на всеки аспект от българския живот. Заради подмяната на целите - вместо обществено и здравословно-егоистично, поведението на индивидите е "държавническо". Държавата е постигнала целите си и сред най-умните хора в страната. Може би, от тук всъщност е започнала и поробването. Бих рискувал да предположа и основната причина за такова поведение на държавните мъже и жени - страхът. Страх от крайността, от не-вечността на самите себе си. Страх от различното. Страх от нещата, които не може да види и предвиди. Биологичен, генетичен страх. Позорно е за хора, създали думи като "биологичен" и "генетичен", измислили немислимото, проникнващи в същността на Мирозданието, да практикуват страх. Но е обичайно и повсеместно. Предприемчивите - бягат, страхливите - оставаме.
     Само голямата научна и образователна независимост - от община и държава е способна да изведе българската наука, а и общество от калта на страха. Държавата е инструмент за съвместно съществуване - важните сме ние - хората. Университетска, образователна и научна независимост. Законите са прекрасни "замръзнали снимки" на минал опит. Най-доброто им качество е - способността да се "размразяват". Особено, особено за законите за науката. Но за България това е като да прозреш третото измерение, когато цял живот си живял в едноизмерен свят на "да" и "не"
     И още нещо - винаги ще има "квази" - Университети, колежи и училища. Никога няма да има "тотализиране" на науката и образованието - прекалената единност винаги е смъртоносна. Единственият критерий е обществената оценка. За България това е невъзможният път.


П.С. Написаното частично е в отговор на http://gothic.blog.bg/viewpost.php?id=282656.
П.С.С. След няколко whiskeys с Жена ми, а също и дълъг спор, решихме, че един от възможните пътища наподобява приказката за Орел, Рак и Щука. В реалността, този тип решения имат статистическа сходимост към реално измерими "положителни" резултати. Но само ако има множество Орли, Раци, Щуки, а също и безкрайно голямо многообразие от фауна и флора, които се опитват по свой начин да движат колата с проблемите си. И докато българската кола стои в гордо уединение на единия бряг на реката, очаквайки Най-Важният-Кормчия, то колата на Западния свят е вече на друг континент. Дърпана, бутана, влачена, теглена, плуваща, летяща и управлявана от Орли, Раци, Щуки и всички техни мислими и немислими братя и сестри. Напук на българската приказка за единението, унило висящо като крайпътна табела на Парламента.



Тагове:   наука,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. radalia - Мдаа...
28.01.2009 22:04
Харесвам разсъжденията ти.
Най-много ме бодна подтемата за страха.
Една част просто се страхуват и нищо не правят.
Друга - разбират страха си, но им е удобно, за да се оправдават с него.
Единици са тези, които протестират срещу системата, която го поражда.
Не ми се мисли колко са онези, които са готови да приемат предизвикателството - не на думи. Така го можем всички.

P.S. Съжалявам, че не засегнах основната тема, но тази вечер стигнах до извода, че почти всички преподаватели във ВУЗ, които познавам са... просто едни даскали
цитирай
2. evrazol - Вариант на баснята от Марко Ганчев
29.01.2009 08:51
Орелът срещна при реката щуката
и рече и - ти май не си от тука, та
навярно и не знаеш,
/но се надявам да си траеш/
че там, държавна ли, каква била,
стои една захвърлена кола.

Щуката усмихна се щастлива.
Тя по рождение си беше досетлива
и предложи без много да се чака
да се извика от реката рака,
който бил нужен в такива моменти,
понеже разполагал с инструменти.

И тук, дето се вика,
историята се развива
не съвсем според класика.
Т.е. не теглили колата те насм, натам,
а както и читателят навярно се досеща сам,
под носа на местните контролни власти
я разпродадоха на части.
цитирай
3. zoorry - !!! Отлично !!!
29.01.2009 13:21
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zoorry
Категория: Лични дневници
Прочетен: 59596
Постинги: 18
Коментари: 43
Гласове: 510
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30