Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2009 23:29 - Вторник
Автор: zoorry Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1116 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 14.01.2009 13:33


 ... За първи път лично...
    Замръзналата киша и благодатното слънце не попречиха на устрема ми за блюдолизие и дупедавство, който ме беше обзел на път към великата и ужасна Община....
......... ............ .........!&@!......... ........... ...........
    На излизане от Общината, съвсем несправедливо нарекох педераст ячкия милиционер, мислейки си обаче за плахата стресната девойка от гише 20. Всъщност, прегрешението й беше малко и детско - в устрема да помогне може би.... С милиционера ми се размина...
    А това прегрешенийце наистина си проправи неведома пътека и като сляпа и неотвратима канализационна течност прокапа на най-изпраното и съкровено местенце - на пъпчето на бездънната ми душица... И тъкмо си говорихме с Жена ми за безумията и превратностите на съдбата, когато петънцето гняв се разшири и започна да превзема все по-големи области.
    Е тогава се почна. Тогава някой дръпна водата и видях:
    Когато е мътно и кално, когато се спускам по безкрайните завои на ролбата на душевната канализация, когато смисълът и чувствата се диктуват и мерят по най-великите човешки екскременти, когато логиката е по-силна от смисъла - тогава...Тогава справедливостта на движение в лайняната тръба на българския живот се превръща в истинския владетел. Ляво, дясно, горе и долу. Добро и зло. Една нула и една единица. Те заемат своите почетни места на Справедливи съдии и със справедлива десница "Рубят правду-матку"... Справедливият цар е на трона си. Осана! Вярата тече по калните мътни тръби и само силно охранявани неписани закони определят завоите, паденията и възходите. С устрем на работливи пчелички всички хора се трудят и решават своята част на уравнението на канализацията. Това им доставя удовлетворение и усещане за майчина утроба - капсула на спасението срещу бурята на канализационния климат.
   А нали свободата беше - да вярвам и мога? Беше - Да вярвам в силата, креативността и невинността на хората? Беше - Да рисувам, когато искам, а не когато мога? Беше - Да се възхищавам на шедьовъра на повседневния живот - всеки миг!? Беше - Да летя насън и наяве? Беше ...И всички хора да могат и да вярват в това? Беше ...И всички да търсят щастието в ръцете и умовете си, а не в паниците и боговете си?....
   Дълго още ще тека и ще прокапвам през тръбите на душевната канализация...Дълго ще търся изход... Но няма да изляза през любезно отворените "клапани за свои хора"... Няма и да успея от екскременти да направя рай - дори ако ги трупам безкрайно, надявайки се количеството "воня" да се превърне в качество "цъфтя" без...Да! Да! - Без семенце морал. Справедливите правила и лайна ще си останат същите - ако го няма това семенце. То само може да расте, цъфти и дава плод. Погледнете се в огледалото, хора! Кога за последен път го видяхте с крайчеца на окото си - това семенце - плахо да се изтъркулва от чуждата и вече празна стая на умовете ви...? Без вас - то е нищо - милиарди комбинации на живота в една точка от пространството! Без него - вие сте Всичко - поданици на царството на лайняната справедливост....Май сте направили вече избора си...Sorry to bothering you...Изборът, който ви лиши от избор...
   Брррр...Студ... Май се поувлякох...Върнах се офиса...и прочетох новината, че шеговитият символ на България - е сложна ролба и плетеница от тръби и кенефи...Обзе ме чувство на радост, че съм видял истински човек, сред човекоподобните префинени екскременти! Благодаря на Елена (Д)Желепова...Наистина - всички сме там...Течем от един кенеф към друг. С устрем, вяра и справедливост.
БЛАГОДАРЯ Й!!!
Нека ме простят девойката от гише 20 и милиционерът. Искрено. Аз си направих избора - имам милиарди възможности и милиарди други избори - а те - само един - безгрешния ...
P.S. 14.01.2009 - Е, няма Елена (Д)Желепова..Има един съвременен Ярослав Хашек - Давид Черни. Поздравите отиват, както обикновено - не в България! Привет, Чехи, Благодаря!




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. radalia - И все пак ролбата не е тунел.
14.01.2009 11:53
Имаш свободата на избор при следващия й завой да излетиш от нея. Вярно - тогава изборът ще се състои в това или да продължиш да се спускаш в нейното топло и ухаещо корито на екстременти, или... просто да се счупиш. Да сме благодарни, че онези Горе, всеки от които се има за Оня, не са ни капсуловали в тунел.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zoorry
Категория: Лични дневници
Прочетен: 59596
Постинги: 18
Коментари: 43
Гласове: 510
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30