Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2008 01:14 - Психеделично завръщане или "Сообразим на троих"
Автор: zoorry Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2442 Коментари: 10 Гласове:
0



- Комерсиализирахме Го!!!, - пищяха кликушите, - Ах, само, как Го комерсиализирахме! Пуснахме търговците в храма-а-а-а!!!, - и защипаха устнички в презрително-гнуслива мина, за да разберат всички Силата-на-тяхното-проСрение...
"Хмм, мяу?" - си мислех Аз по същото време, крачейки от т.А до т.Б, където ме очакваше Големият Комерсиален Бог..."Хммммрън, мяу", започнаха да се проясняват мислите ми, "А какво значи комерсиализация? Нали аз съм си комерсиален до последна капка еритроцитна маса?". Тук е мястото да спомена, че насреща ми изскочи Милосърдието, гонено от две сладки помиярчета "бомжеватой внешности".
- Стой, тпррруууу!, - се развиках аз, все още мислейки къде ме води Комерсиалната-ми-същност.. Милосърдието се спря за миг, погледна с изцъклен поглед и заговори в несвяст:
-Те, ауу, гонят...МЕ...Къде са?...Тук аууу! Двете?! И Двете! !!? Помощ!, - Двете кученца закръжиха около нас, радостно размахвайки остатъците от опашлета. Милосърдието запищя и започна да тича на място.
-СПРЕТЕ ВЕДНАГА!, - се развиках вече на помиярчовците. Те пък ме послушаха - о, чудо - седнаха, и впериха дружелюбно-любопитен поглед в Милосърдието и хипер-недоверчив в мен.
-КВО СТАА ТУКА, БЕ!, - попитах невъзпитано странната компания, като се стараех да изглеждам тежкарски.
-Ъми..Гонят ме..., - каза Милосърдието, - Мислят, че съм им дружка-стопанка, малка котаранка!, - продължи да приплаква то.
-Е, не виждат ли, че си Милосърдие вулгарис (т.е. обикновено) и не си им от вида?!, - казах аз и се хлопнах мислено по челото, защото никой, ама никой не беше ми казвал, че говоря с Милосърдието! Знаех си го ей така, априори...Работата почна да става нагорещена-а-а... Разговарям с Милосърдие, гонено от две кученца, чиито имена , естествено, моментално изникнаха в главата ми! И така, скъпи кликуши - на вашето внимание - господата Вяра и Надежда във вид на кученца, доволни от бездомния си живот...! И тъй като размерът на абсурда надмина размера на възпринимателния ми орган, изпаднах в тих анти-тинктурен баланс и реших да продължа разговора...
-Господа!, -  изрекох учтиво, но се сетих, че Милосърдието явно е дама, макар и скрита под парцаливи дрешки и липса на грим, така че се поправих - И скъпи дами! Бихте ли обяснили на мен, нещастния човек, кои сте, от къде идвате и защо изглеждате по такъв начин., - и тъй като знаех, че ще настъпи обяснителна суматоха, отсякох, - първо ти, Милосърдие!, - Милосърдието явно се беше успокоило и започна така-а-а:
-Знаете ли, сър..Бях изискана Дама...Имах чувства, въжделения и цел - Да помагам, да обичам, да не оставям в беда, да се боря и да защитавам! Живеех скромно, но ярко, под капчиците морал, които всяка сутрин събирах от очите и бузите на спящите хора. Но, дойде ден, когато аз, минавайки тихо над домовете и хорските легла, видях странен бог, лакомо пиещ мъничките капчици, стичащи се от очите и мокрещи бузите! Всеки ден вече той отпиваше преди мен, всеки ден виждах наметалото му вече на вратата... Никога не можах да разбера името му, но прочетох само няколко букви от гордия надпис - нещо като ".......изация"....И един ден, помня го като сега, капчиците морална сила свършиха, хората се събудиха безмерно щастливи, а аз останах сама. Така станах немощна, стара, психеделична и ..., - тук тя се разрида, а аз врязах бодър поглед в двамата малки господа - т.нар. Вяра и Надежда.
-Е, вашата история, Господа?
-Джаф, скъпи, джаф, - заговориха хором, - Търсим си братчето, джаф...Господин Любов! А оня, дето го наричаш Милосърдие, си е точно то, ама се прави на непознато, бау!!! ...- говорещите кученца надигаха в мен усещане за гнус, но нали се бях хванал да ги слушам, та...
-И виж сега!, - продължиха джафковците, - Не ни подривай верските устои, и надеждите за намиране на законния ни, джаф, брат!!! Цял живот сме били до хората, цял живот им служихме!!! А господин Любов се научи да пие тези еликсири от морални сили, че се възгордя и се самонарече Милосърдие! и пола си смени! А ти - не ни пречи! Ние знаем, джаф, как да го отличим, джаф! Цял живот, джаф, всички поколения, джаф!
Мдааа, как да не приклекнеш от такива приказки...Как да не си загубиш ясния откачен възглед върху света, а? Как да не цамбурнеш в пропастта? ...А в това време кликушите нададоха вой отново "Аууу, комерсиалИЗАЦИЯ, Ау-у-у-у-у...!". Милосърдие подскочи! Погледна с омраза кученцата и мен, и се разпищя:
-Той Е!!!! Оня, с наметалото!!! Дето ми пиеше моите капчици!!! ТОЙ Е!!! КО-МЕР-СИ-А-ЛИ-ЗА-ЦИЯ!!!!!
-Предай се, наш си, братле!!!,- пък се разджафкаха Вяра и Надежда....

Събудих се, плувнал в сух ужас...
Жена ми спокойно спеше до мен, а на лицето й блестяха малки капчици от оная Сила, дето я пи Милосърдие...

Повярвал-невярващ, реших, че ще трябва да си поговорим пак с тези тримцата....Хоп -  в съня отново и вместо да изплувам сред Марсиански кули...ПАК БЯХ НА УЛИЦАТА със странната компания...Но нещо беше различно...
Погледнах кликушите. Бяха се превърнали в истинските Вяра, Надежда, Любов. Макар и ефирни и нежни, вече не подвикваха, а скромно си седяха, като безплътни духове...Господата Вяра и Надежда изведнъж се сляха в почтения господин Цербер. Само Милосърдие си остана тя - но дрехите й се смениха, а по устните заигра румена усмивка....Макар и само на сън, всичко придоби истинския си вид.
И не беше комерсиализацията им виновна..Просто имаше много верност, много надеждност и много влюбеност... И почтения господин Цербер вярно, надеждно и преданно ги пазеше, докато не ги изяде, за да бъдат още по-верни, по-надеждни и по-преданни - единствено за него. И никога не бяха пили от капките морална сила, за да станат на Милосърдия, Комерсиализации, вина, сълзи, Трактори, Лампи, Бетонни блокчета, медни проводници, Философски трактати и други милиони човешки творения, а не божествени провидения.
А богът с наметалото ли? Да - това беше просто Профанизацията...- радостта на Цербер от собственото самодостатъчно съществуване.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. radalia - Една млада
19.07.2008 02:49
твоя позната и моя приятелка реши, че кучето е виновно. Разбира се, имаше предвид едно определено четирикрако. Всъщност си мисля, че когато Любовта се предаде, тя се превръща в онова неопределимо по пол и недосегаемо по усещане, и унизително по приемане, изтърканото от употреба Милосърдие. И колкото да се изтъркват от старание Вярата и Надеждата, обратното превъплъщение не се случва.
Мисля си още, че старанието да сме милосърдни вреди, както на самите стараeщи се, така и на обектите на старание. Още повече, когато това е неосъзнато.
цитирай
2. zoorry - Сигурно?
19.07.2008 14:47
Сигурно съм си поставил хипо-възвишени цели, но май исках да кажа, че любимите божествени дадености и провидения - вяра, надежда, любов не могат да се равнят с човешкото творение милосърдие...не в тяхна полза...Но пък могат лесно да го схрускат, бидейки от своя страна изядени от триглавия божествен красавец Цербер, само в името на оцеляването.
Така че - имах предвид точно обратното на твоите думи ;), но силата на женската природа предпочита да ни влачи по вече издълбаните речни корита.
цитирай
3. анонимен - каква е тази привързаност
19.07.2008 16:36
към умалителните именца?

Мая
цитирай
4. zoorry - Литературен,
19.07.2008 17:10
простите пожалуйста, похват, Мая... По този начин всички велики дела и помисли се превръщат на лудуващи непослушни дечица, което е единствения начин да останат наистина велики... ;)
цитирай
5. анонимен - а руският уклон отде иде?
19.07.2008 19:33
психолозите напълно забраняват да се говори на децата с умалителни имена - подценяващо е. принципно също е подценяващо. иначе ви отива на папионката.

Мая
цитирай
6. zoorry - Здравейте отново, анонимна Мая!
19.07.2008 20:21
Благодаря за комплимента за папионката - ще си я изровя от шкафа за да й предам Вашето възхищение! За психолозите и подценяващите обръщения предпочитам да следвам собствените си квази-психологически наблюдения и да не разговарям с дипломирани психолози. Така че - обяснението от к.4 остава в сила.
Обаче с руския уклон се получи грешка. Защото аз тъкмо щях да Ви попитам, дали Вие не страдате (радвате) от такъв - особено от Лубянско-Дзержинския му вариант, съдейки по насочващите въпроси (ами защо умалителни, защо руски, защо папионка, защо иначе). Но от друга страна задавате пряко въпросите и не се церемоните да правите експромпт заключения. Все пак, във Ваша чест ще се опитам да не Ви говоря "умалително" - по препоръка на Вашите психолози.
Благодаря!
цитирай
7. анонимен - трогнахте ме! и аз Ви благодаря!
19.07.2008 20:51
анонимна съм за сега. ;)) може ли един рег да прави човека.
но ако ми позволите една последна волност, колко сте висок?
цитирай
8. zoorry - ХАХАХА! Ураа! :)
19.07.2008 21:51
Но...Мисля, че излязохме от рамките на светския разговор, още повече, свързан с т.нар. постинг... Взаимните побоцвания надминаха възможностите ми да се усмихвам разбиращо-кисело. Довиждане :)))))))
цитирай
9. анонимен - подценяване въпроса ми. :))
24.07.2008 11:46
ръста е важно нещо за мъжкия мозък, както и номерът на обувките впрочем за други мъжки гордости, което е спорно, разбира се. ;))
като казвате `довиждане`къде имате впредвид?
цитирай
10. zoorry - Мяу, анонимчице, мяу....
24.07.2008 21:22
"впредвид" светлото бъдеще, мила...
П.С. Следващите мъженствености от Ваша страна ще ги трия като сополиво носленце :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zoorry
Категория: Лични дневници
Прочетен: 60476
Постинги: 18
Коментари: 43
Гласове: 510
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031