Е, мисля че правиш разлика... Вече стъпките отекват върху път, а не върху кал. Вече ръцете стискат копия, а не камъни. Вече ризите са ризници, а кланът е империя. Вече не знаеш къде си, но знаеш защо си там. Вече телата са силни, а умовете - верни.
  Защо ли майките плачат, а бащите гледат грозно встрани...? Защо ли кучетата вият, децата не тичат весели, а бабите тихо пеят тъжни песни?
  Ти ли си този, който вече е в легиона? Ти ли си този, който ще умре? Твоя ли е вярата, че твоята империя е твоето избавление?
  Твоята сила е твоят род. Твоята слава е чуждата смърт. Твоят живот е твоят император. Твоята империя е твоята майка. 
  Колко ли години...? Къде са пътищата - скрити в горите, но камъните гордо се вият в планината. Къде са ръцете - в нашите ръце, в нашите вени и сърца. Къде са копията - в нашите скринове. Къде са ризниците - в нашите очи. Но защо си там - не знаеш... Но защо майките вече не плачат, а бащите не гледат грозно? Защо тихите песни на старите баби стават ярките блудници в нашите уши, очи и сърца?
  Как се научи да различаваш...? Твоята империя ли беше този учител? Твоят род ли беше училището?
  Само калта си остана. И твоят страх пред нея. Пътят към любовта на империята мина през калта. Ръцете стискаха копия, лъкове и стрели, но трепереха от калта. Страхът, който остана в душите, в песните на бабите, плачът на майките и погледите на бащите.
  Никой не построи пътища, никой не сътвори виадукт, нито един кораб не опъна платна, нито един човек не пусна перце от своята кула, нямаше кой да напише il principe, нито един парламент не израстна вече. Всички стояха там - в калта - и й принасяха вяра и жертви. Молеха се на господ и получаваха чисто избавление, принасяха агнеци божии и ядоха и се наситиха. "Пили вино и мед..и разомлели и захмелели." Раждаха деца и родът им пребъде. 
  Няма я вече империята. Тихите песни станаха блудни crescendo. Копията се превърнаха в четири колела, пътищата в градове и къщи, а чуждата смърт - в мечта. Кротките земеделци станаха варвари.
  Е, правиш ли разлика? Легионът клан, любовта - чужда смърт, животът - блудна песен. Ти ли роди и отгледа тази химера - на стара империя и младия бог тестостерон адреналинов ендорфин? Дарена ли ти е тази мъдрост - да ги промениш, а не да ги различиш...? Защото разликите са само огледало на твоя живот.
  Защото там, където отивам не е важно това, от къде идвам.

Thanks goes to:
Roger Waters, Wish You Were Here