Ние. То си ходи до магазинчето и даже се връща. С домати, кюфтенца и разните му там прибамбаси на ежедневната радост от живота. То се качва всеки петък вечер на влакчето или количката и дълго-дълго пътува, радва се на пейзажчето и даже му се умилява. То тегли по една многоетажна, но някак плоска псувничка за тези и Онези, а даже и Ония като пристигне под прогнилата бащина стряха. То даже яде! И пие! То даже има син, а понякога и двете с дъщерята в комплект. То ги води на училище, а на връщане им купува книжки със сладоледче – любофф неизмерима! То ходи по малка, голяма и средно-оформена нужди. То изпитва радости, угризенийца, тайни любови и явни страсти, малки авантюрки и големи трагедийки. То се радва на радването и съпреживява робинята Изаурка. То не се ражда, но успява да умира на кило и на легло, понякога и наистина. То си е то! Радост за очите, радост за стомаха, радост на радостите! О, да! То даже разсъждава злоключенията на днешния си опит във вчерашни събития. Подушва синевата на небето и жълтизната на листенцата. То мечтае за великолепието на живота си и радостта от изживяването му! То страда с вярата на мъченик, на чийто гръб се опира съществуването на мирозданието. То лети на сън и сънува птички, слънца и природни бедствийца. То носи кръста си, но понякога го бърка с ярем. То гради ценностни системи, но ги забърква с бетонче и тухли четворки – така се чувства неустоимо. То пее песни и в тях разказва за желанието си да бъде То – с главна буквичка! То пише книги, а се получават вестници, рисува шедьоври, а излизат комикси. То се опива от състоянието си на баналност, а тя се самоназовава То. То гласува и избира многодетен благ чичко, добър професионалист (от Партията), мистик, поет и велик оратор - но най-важното – Защитник на Отечеството, Пламтяща десница на Сътворението, Победител на чуждото-в-мен, Съкрушител на „Лиц каквказкой внешности”. Даже да се казва П.Й.Г.  (или Б.Б. – какая к черту разница!) – та нали То го е избрало, може ли да греши?! То учи чужди езици. То знае как се пише на странния задморски език неговото име – It. То силно се чуди, защо по дяволите, защо някои го наричат Id?! Дали учебникът греши или е печатна грешка? То не знае. Наистина – То не знае... Не знае даже от какво е направен бетонът и тухличките в собствената му ценностна система. Не знае да мисли, а го заменя с разсъждения. Не знае да рисува шедьоври, защото думата „шедьовър” е чуждица. Не знае да пише книги, защото може да чете вестници, по възможност Der Angriff.  Не знае кое прави небето синьо, но – О, радост, то Е синьо и без нас!! Не знае за Голгота, но познава творческите подвизи на глория. Не знае много за Кръста, но е спец по яремите. Не знае кой е благият чичко... Но го обожава стремглаво и умопросветляващо. Понякога му бърка името с Б.Б., когато става въпрос за Столицата, или К.Й., когато столицата е морска. Понякога го бърка с аптека, а един път видях да го бърка и с пожарникарска стълба - доста висока при това!! Даже го нарича С.С.,  Г.П. или Т.И.М. когато се говори за capo di tutti capi. Не знае само как да нарече себе си. Аз предпочитам да го наричам  id, защото познавам чичкото. А вие? Знаете ли къде започва баналността и къде тя завършва със зло?

П.С. Благодарности на Hannah Arendt, разбира се :)