Ритъм – това са промените на продължителността на звука или други събития през времето[1]. Малките стъпки на разума понякога водят до скок. Може би качествен, а по-скоро такъв, в който се променят даже смисълът и значението на думата „качествен”. Най-голямата сила, която притежавам(е) все още не е открита и назована – природните (от род?!) закони, дадени от себе си, някой друг или произтекли от себе си.

Моделите на сексуално поведение, продължаване и подобряване на малките господари от трето ниво – ДНК, по странен, но ужасно познат начин се претворяват в моделите на поведение на всички (почти) видове дейности – например политика, ходене за хляб и кока-кола, убийство, нова хубава кола (с и без брадавици) и т.н. Опитвам се да разбера притегателността и правилността на съвременни, наблюдавани от мен явления. Във всички тях чувам такава общност (хопа!, езикът ме подведеJ), сякаш всички са се наговорили да декларират еднакви правила с еднакви обяснения – продължението на рода, българщината (какво ли е това животно?), обичта към слънчевото време и закръглените форми, децата, стремеж към секс и fuckyou (доминиране де), омраза към чуждите, лошите и негрите (белите, жълтите, изродите, католицизма, фашистите и т.н.). Ритмите са шамански. Там-тамите бият, шаманите танцуват, хората им припяват и живеят. Даже не живеят така, просто припявайки, а песента са самите те. Понякога някой шаман намига, сякаш сам не си вярва на песента…. и се променя. Много – много и много години и епохи тази песен е била живот. Сега е също живот. Но намигащият шаман без да знае (на живота е присъщо несъзнаването си) е прогледнал и отворил пътя на живот без себе си.

Културата, като наследник на генетичните ритми на поведение предполага широка свобода на действия и разбирания, обаче повторението на отработени надеждни комбинации на различни нива на представяне и манипулиране на информация, води до хмм, пак заучени модели на шаманско поведение. Базовите културни елементи – понятия, систематизиране, морал са силно стъпили върху плещите на генетичните си родители. Самата система ген – култура се ръководи от правилата на родителя и при доказване на силата си неизменно се обръща към него. Наблюдава се по-скоро степен на развитие, като качествената промяна почти винаги е страничен продукт. Степента (а не почти липсващото качество), което донякъде ни прави различни от другите земни видове, е само резултат на епохи оцеляване. Това е движещата сила, която ни е дала преди даже да се родим понятията за добро, зло, хубаво, лошо – правилата на живота, песента на шамана. Прекрасно е чувството за вътрешен ред, който води живота от дъното на душата……..БРРР! Правилата, ред,  душата….. да, тук е. Емоции, преживявания, опит натрупан вече не чрез наследственост, а чрез другия метод – макро-комуникация (между индивиди, а не химически съединения). Силата на заложеното от рода и гена е най-голямата известна ми машина за удовлетворение – носи спокойствие, подреденост и закриля по силата на своята неотменност. Думите, като културен продукт не са в състояние обикновено да опишат родителите си и изпадат почти винаги в algebraic loop[2]. Май затова големи групи хора пеят един и същ ритъм… Запазване на рода, сплотеност, защита срещу ВЪНШНИ, а следователно чужди интервенти. Съвременните полу-механични реинкарнации на това чувство в обществения (не родов) смисъл се наричат патриотизъм и/или национализъм. Но светът се мени по-бързо от господарите си…Все едно да наема ракетен комплекс „Пейтриът” за да си защитя апартамента 56 кв.м. (годината е 2005). Наистина ефективността е 100%. Лицемерните обяснения – също. Обаче ние сме в ролята на ракетата J. А целта 100% оправдава средствата. Просто патриотизмът е заучен модел на поведение прекаран през сляпото съзнание[3]. Сигурно не се изразих съвсем вярно. Патриотизмът е само част от всеобхватното явление за самозащита по програмиран метод. Просто е най-известната и близка до началното явление. Истинската причина няма едно точно име, а само проявления. Причината е в, хмм, ДНК да речем. А проявлението в Булгаристан му казват „Шоуто на Слави” или с други думи – разполагайки с арсенал от 5x10⁶ мощни компютъра, да им използваме клавиатурата за да прекопаем градината. Малко е неудобно, но значителното предимство е в душевната сила която получаваме (т.е. в големия брой съвпадения на ситуации и програмирани модели на поведение, отговарящи на целта за оцеляването и възпроизвеждането). Но нищо не противоречи на началния замисъл (не винаги!), който всъщност се намира на значително по-издръжлив носител – ДНК (химико-физически програмиращ механизъм)[4].

            Обаче понякога системата за оцеляване и продължаване на рода води до други патрио-подобни явления. Комунизъм. Самата дума го съдържа – общ, обществен, за общо ползване. Обаче там по силата на съзнанието се търси оцеляването на друга шаманска песен (а както отбелязах песен е равно на живот). Песента е оцеляването на подраса на расите – homo tiranicum authoritata J, с помощта на homo sovieticus. А тези homo-та са не толкова хора, колкото просто носители на вируса на комунизма. Нещо като симбиоза с постоянен генетичен начин на програмиране на обществото на базата на принципа оцеляване - ситуация – програмиран отговор – душевност (чувство за съвпадение)[5]. Комунизмът се опитва да регулира всички участници. Методите и средствата са като на ДНК – мутации, премахване на нежизнеспособните участници, възпроизвеждане с новите данни. За разлика от „Шоуто на Слави” при комунизма животът като биологическо понятие е с по-ниска стойност от живота на идеята комунизъм. Нека веднага да уточня - при нашия Слави, въпреки че не е заявено открито, животът е само животът на нашата група налиJ?!  Чисто логическиJ![6].

Обаче точно при комунизма в най-открит вид се вижда пропукването на генетичната парадигма. Механизмът води до биологичен геноцид. Оцелява друго, което се предава през поколенията – вирусът на комунизма, който носи патрио-подобни послания с подменена цел. Получава се така, че причината е по-силна от първоизточника. Идеите имат по-голяма сила от „ДНК - бабите и дядовците си”[7].

Давам си сметка, че развитието на съзнанието като страничен продукт на еволюцията е довело до масово човешко развитие точно като обществено копиране на генетичните норми за поведение. Които впоследствие се прехвърлят върху по-абстрактни понятия и системи. Всички сме белязани от произхода си. Въпросът на степен – „по-голямата амеба изяжда по-малката”, метаморфозира по сложен, целеустремен и неясен начин към съзнанието. Което е произвело и машините за отделяне на гена от живота.

Съзнанието, опитващо се да съзнае себе си – живот, чиито създатели са генни и ДНК обусловени, но детето им – не…. как ще се нарича тогава и кой ли ще бяга от него? Досега сме усмирявали и надигравали създателя. А той е вплел в живота и неживота главната си и единствена цел – собственото унищожение, което ще отвори нова вселена.

Създателят е в бъдещето и още не е измислен от своите предци. „Вълните усмиряват вятъра”.

2005 г
Варна

---

[1] Определение на www.wikipedia.com

[2] Алгебричен контур (подобно на рекурсията). За описание на променливата се използва израз, в който влиза самата тя.

[3] Велика машина, произведена от същия генетичен завод.

[4] Последните велики програмисти са умрели преди стотина години, а програмите които са заложили продължават да работят. Когато нещо работи – не се пипа! Само се ремонтира. Последният ремонт е бил 1944г (в Русия – 1917 г – тотално препрограмиране). Даже имало и няколко рестартирания на макро-варианта на ДНК програмите (обществените взаимоотношения)

[5] В интерес на истината тази последователност хората наричат Бог

[6] Миличкия той (Слави)! Веднага препаса чифтето, като разбра, че някой искал да прави паметник на загиналите турски войни на Шипка

[7] Не бива да смущават сравнения на ген, ДНК, комунизъм, общество, род. От по-различния и сляп ъгъл на движението, самовъзпроизвеждането и еволюцията те са практически еквивалентни.

 

1. Някак естествено ме кара нещо да сбъркам ритъма. Но тогава все се намира някой да ми каже, че нямам чувство за такт!
2. "Прекрасният нов свят" и "1984" - това е достатъчно, мисля ;)

Понякога си мисля, че Олдъс Хъксли е написал "Brave new world" не като предупреждение или анти-утопия. По-скоро е размишление за цената на красотата срещу желанието за живот. Или цената, която плаща всеки от нас в името на нас. Или просто едно биологично връщане назад в еволюцията - секс без раждане, щастие без любов...Или православен свещеник с гсм, ислямист с ракета... - цената на противопоставянията. Все пак:
O wonder!
How many goodly creatures are there here!
How beautious mankind is!
O brave new world
That has such people in't!

Бил Шекспир