Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2007 22:14 - РИТМИ
Автор: zoorry Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1176 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 22.07.2007 22:28


Ритъм – това са промените на продължителността на звука или други събития през времето[1]. Малките стъпки на разума понякога водят до скок. Може би качествен, а по-скоро такъв, в който се променят даже смисълът и значението на думата „качествен”. Най-голямата сила, която притежавам(е) все още не е открита и назована – природните (от род?!) закони, дадени от себе си, някой друг или произтекли от себе си.

Моделите на сексуално поведение, продължаване и подобряване на малките господари от трето ниво – ДНК, по странен, но ужасно познат начин се претворяват в моделите на поведение на всички (почти) видове дейности – например политика, ходене за хляб и кока-кола, убийство, нова хубава кола (с и без брадавици) и т.н. Опитвам се да разбера притегателността и правилността на съвременни, наблюдавани от мен явления. Във всички тях чувам такава общност (хопа!, езикът ме подведеJ), сякаш всички са се наговорили да декларират еднакви правила с еднакви обяснения – продължението на рода, българщината (какво ли е това животно?), обичта към слънчевото време и закръглените форми, децата, стремеж към секс и fuckyou (доминиране де), омраза към чуждите, лошите и негрите (белите, жълтите, изродите, католицизма, фашистите и т.н.). Ритмите са шамански. Там-тамите бият, шаманите танцуват, хората им припяват и живеят. Даже не живеят така, просто припявайки, а песента са самите те. Понякога някой шаман намига, сякаш сам не си вярва на песента…. и се променя. Много – много и много години и епохи тази песен е била живот. Сега е също живот. Но намигащият шаман без да знае (на живота е присъщо несъзнаването си) е прогледнал и отворил пътя на живот без себе си.

Културата, като наследник на генетичните ритми на поведение предполага широка свобода на действия и разбирания, обаче повторението на отработени надеждни комбинации на различни нива на представяне и манипулиране на информация, води до хмм, пак заучени модели на шаманско поведение. Базовите културни елементи – понятия, систематизиране, морал са силно стъпили върху плещите на генетичните си родители. Самата система ген – култура се ръководи от правилата на родителя и при доказване на силата си неизменно се обръща към него. Наблюдава се по-скоро степен на развитие, като качествената промяна почти винаги е страничен продукт. Степента (а не почти липсващото качество), което донякъде ни прави различни от другите земни видове, е само резултат на епохи оцеляване. Това е движещата сила, която ни е дала преди даже да се родим понятията за добро, зло, хубаво, лошо – правилата на живота, песента на шамана. Прекрасно е чувството за вътрешен ред, който води живота от дъното на душата……..БРРР! Правилата, ред,  душата….. да, тук е. Емоции, преживявания, опит натрупан вече не чрез наследственост, а чрез другия метод – макро-комуникация (между индивиди, а не химически съединения). Силата на заложеното от рода и гена е най-голямата известна ми машина за удовлетворение – носи спокойствие, подреденост и закриля по силата на своята неотменност. Думите, като културен продукт не са в състояние обикновено да опишат родителите си и изпадат почти винаги в algebraic loop[2]. Май затова големи групи хора пеят един и същ ритъм… Запазване на рода, сплотеност, защита срещу ВЪНШНИ, а следователно чужди интервенти. Съвременните полу-механични реинкарнации на това чувство в обществения (не родов) смисъл се наричат патриотизъм и/или национализъм. Но светът се мени по-бързо от господарите си…Все едно да наема ракетен комплекс „Пейтриът” за да си защитя апартамента 56 кв.м. (годината е 2005). Наистина ефективността е 100%. Лицемерните обяснения – също. Обаче ние сме в ролята на ракетата J. А целта 100% оправдава средствата. Просто патриотизмът е заучен модел на поведение прекаран през сляпото съзнание[3]. Сигурно не се изразих съвсем вярно. Патриотизмът е само част от всеобхватното явление за самозащита по програмиран метод. Просто е най-известната и близка до началното явление. Истинската причина няма едно точно име, а само проявления. Причината е в, хмм, ДНК да речем. А проявлението в Булгаристан му казват „Шоуто на Слави” или с други думи – разполагайки с арсенал от 5x106 мощни компютъра, да им използваме клавиатурата за да прекопаем градината. Малко е неудобно, но значителното предимство е в душевната сила която получаваме (т.е. в големия брой съвпадения на ситуации и програмирани модели на поведение, отговарящи на целта за оцеляването и възпроизвеждането). Но нищо не противоречи на началния замисъл (не винаги!), който всъщност се намира на значително по-издръжлив носител – ДНК (химико-физически програмиращ механизъм)[4].

            Обаче понякога системата за оцеляване и продължаване на рода води до други патрио-подобни явления. Комунизъм. Самата дума го съдържа – общ, обществен, за общо ползване. Обаче там по силата на съзнанието се търси оцеляването на друга шаманска песен (а както отбелязах песен е равно на живот). Песента е оцеляването на подраса на расите – homo tiranicum authoritata J, с помощта на homo sovieticus. А тези homo-та са не толкова хора, колкото просто носители на вируса на комунизма. Нещо като симбиоза с постоянен генетичен начин на програмиране на обществото на базата на принципа оцеляване - ситуация – програмиран отговор – душевност (чувство за съвпадение)[5]. Комунизмът се опитва да регулира всички участници. Методите и средствата са като на ДНК – мутации, премахване на нежизнеспособните участници, възпроизвеждане с новите данни. За разлика от „Шоуто на Слави” при комунизма животът като биологическо понятие е с по-ниска стойност от живота на идеята комунизъм. Нека веднага да уточня - при нашия Слави, въпреки че не е заявено открито, животът е само животът на нашата група налиJ?!  Чисто логическиJ![6].

Обаче точно при комунизма в най-открит вид се вижда пропукването на генетичната парадигма. Механизмът води до биологичен геноцид. Оцелява друго, което се предава през поколенията – вирусът на комунизма, който носи патрио-подобни послания с подменена цел. Получава се така, че причината е по-силна от първоизточника. Идеите имат по-голяма сила от „ДНК - бабите и дядовците си”[7].

Давам си сметка, че развитието на съзнанието като страничен продукт на еволюцията е довело до масово човешко развитие точно като обществено копиране на генетичните норми за поведение. Които впоследствие се прехвърлят върху по-абстрактни понятия и системи. Всички сме белязани от произхода си. Въпросът на степен – „по-голямата амеба изяжда по-малката”, метаморфозира по сложен, целеустремен и неясен начин към съзнанието. Което е произвело и машините за отделяне на гена от живота.

Съзнанието, опитващо се да съзнае себе си – живот, чиито създатели са генни и ДНК обусловени, но детето им – не…. как ще се нарича тогава и кой ли ще бяга от него? Досега сме усмирявали и надигравали създателя. А той е вплел в живота и неживота главната си и единствена цел – собственото унищожение, което ще отвори нова вселена.

Създателят е в бъдещето и още не е измислен от своите предци. „Вълните усмиряват вятъра”.

2005 г
Варна



[1] Определение на www.wikipedia.com

[2] Алгебричен контур (подобно на рекурсията). За описание на променливата се използва израз, в който влиза самата тя.

[3] Велика машина, произведена от същия генетичен завод.

[4] Последните велики програмисти са умрели преди стотина години, а програмите които са заложили продължават да работят. Когато нещо работи – не се пипа! Само се ремонтира. Последният ремонт е бил 1944г (в Русия – 1917 г – тотално препрограмиране). Даже имало и няколко рестартирания на макро-варианта на ДНК програмите (обществените взаимоотношения)

[5] В интерес на истината тази последователност хората наричат Бог

[6] Миличкия той (Слави)! Веднага препаса чифтето, като разбра, че някой искал да прави паметник на загиналите турски войни на Шипка

[7] Не бива да смущават сравнения на ген, ДНК, комунизъм, общество, род. От по-различния и сляп ъгъл на движението, самовъзпроизвеждането и еволюцията те са практически еквивалентни.

 




Гласувай:
0
0



1. radalia - Сещам се за две неща:
23.07.2007 23:58
1. Някак естествено ме кара нещо да сбъркам ритъма. Но тогава все се намира някой да ми каже, че нямам чувство за такт!
2. "Прекрасният нов свят" и "1984" - това е достатъчно, мисля ;)
цитирай
2. zoorry - Хей!
24.07.2007 00:06
Понякога си мисля, че Олдъс Хъксли е написал "Brave new world" не като предупреждение или анти-утопия. По-скоро е размишление за цената на красотата срещу желанието за живот. Или цената, която плаща всеки от нас в името на нас. Или просто едно биологично връщане назад в еволюцията - секс без раждане, щастие без любов...Или православен свещеник с гсм, ислямист с ракета... - цената на противопоставянията. Все пак:
O wonder!
How many goodly creatures are there here!
How beautious mankind is!
O brave new world
That has such people in't!

Бил Шекспир
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zoorry
Категория: Лични дневници
Прочетен: 59731
Постинги: 18
Коментари: 43
Гласове: 510
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031