"I'm nobody! Who are you?
Are you nobody, too?
Then there's a pair of us — don't tell!
They'd banish us, you know.
How dreary to be somebody!
How public, like a frog
To tell your name the livelong day
To an admiring bog!"
Постинги в блога
13.10.2009 00:19 -
За добрият лицемер, лошият лицемер и тихият ужас
Дали си спомняте? Виждали сте го, нали? Ето го - "Детски пастет" от неизвестен извършител - с приятна кутийка и надпис. Опитахте, нали? Приятен лютиво-хартиен вкус на чеверме, стара стряха и две липи отпред. "Детски" - заради малката цв...
27.06.2009 18:17 -
По пътя
Като малки черноцветни петънца върху безоблачния небосклон на собственото ни достойнство прелитат момичетата на платената любов. Хората знаят за тях, чували са, виждали са, смяли са се гнусничко в тайна надежда "да ми паднат!", дор...
23.05.2009 09:17 -
Само коментар...
Движейки се в свободен полет над пустошта на българското медийно-информационно поле, срещнах невинна статия http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/05/22/723709_dva_chasa_produlji_jrebiiat_za_detskite_gradini/
И...
Каква гордост...
И...
Каква гордост...
02.05.2009 15:14 -
Нещата, които ...
Обичаме. Обичаме да ходим на море. Обичаме да си хапваме добре, дори и да си пийваме. Обичаме сапунени филмчета и ура-патриотични предавания. Обичаме Левски, защото обичаме и Ботев, защото обичаме шоуто на Слави, защото не можем без Биг...
28.01.2009 21:24 -
Страст за наука
Хайде да си признаем няколко неща, знайни "между редовете", но не явно посочени. Проблемът с българската наука е само отражение на българското общество. Необходимостта от наука и образование се дефинира на ниво държава, но не и на ни...
13.01.2009 23:29 -
Вторник
... За първи път лично...
Замръзналата киша и благодатното слънце не попречиха на устрема ми за блюдолизие и дупедавство, който ме беше обзел на път към великата и ужасна Община....
......... ............ .........!&@!......... .........
Замръзналата киша и благодатното слънце не попречиха на устрема ми за блюдолизие и дупедавство, който ме беше обзел на път към великата и ужасна Община....
......... ............ .........!&@!......... .........
13.12.2008 23:00 -
Intro. малки опашчици (tiny brainy loops)
Когато книжките не са естеството на живота, а мисленето има алергични последствия, тогава идват малките опашчици. Погледът е хитър, но зад очите се вижда и ум, и мисъл. Въпросите, които задават, са откровени и преки. И безумно примитивни...
18.07.2008 01:14 -
Психеделично завръщане или "Сообразим на троих"
- Комерсиализирахме Го!!!, - пищяха кликушите, - Ах, само, как Го комерсиализирахме! Пуснахме търговците в храма-а-а-а!!!, - и защипаха устнички в презрително-гнуслива мина, за да разберат всички Силата-на-тяхното-проСрение...
"Хмм, мяу?"...
"Хмм, мяу?"...
28.06.2008 01:00 -
Химери
Е, мисля че правиш разлика... Вече стъпките отекват върху път, а не върху кал. Вече ръцете стискат копия, а не камъни. Вече ризите са ризници, а кланът е империя. Вече не знаеш къде си, но знаеш защо си там. Вече телата са силни, а ум...
20.01.2008 23:51 -
Замъкът
Дали популизмът не е примитивен отговор на индивида към свят, който не може да обхване и не може да се идентифицира със собственото си близко обкръжение - дом, семейство, работа. Хипер-информираността е както източник на свобода и инстру...
30.10.2007 01:19 -
Ние или пост-трагичен унес
Ние.
То си ходи до магазинчето и даже се връща. С домати, кюфтенца и разните му там прибамбаси на ежедневната радост от живота. То се качва всеки петък вечер на влакчето или количката и дълго-дълго пътува, радва се на пейзажчето и даже ...
То си ходи до магазинчето и даже се връща. С домати, кюфтенца и разните му там прибамбаси на ежедневната радост от живота. То се качва всеки петък вечер на влакчето или количката и дълго-дълго пътува, радва се на пейзажчето и даже ...
07.10.2007 23:20 -
Хмм, Гоусподи
Като се връщам, хмм, Гоусподи…
Търсене
За този блог
Гласове: 511